Мария Бистрица (Marija Bistrica)
Мария Бистрица (Marija Bistrica) е град в Северна Хърватия в историческата област Загорие на 20 км северно от столицата Загреб. Градът е най-големият поклоннически център в страната, посещаван ежегодно от стотици хиляди туристи.
Мария Бистрица се споменава за първи път в историческите извори през 1209 г. като владение на унгарския крал Андраш II. Първите сведения за изградената тук църква на Св. Петър и Павел датират от 1334 г. Едно местно предание разказва, че през 1545 г. свещеникът на селището скрил дървена статуя на Дева Мария с младенеца на тайно място в църквата, за да не попадне тя в ръцете на османците, но тайната за това къде точно е скривалището отнесъл в гроба. Четири десетилетия по-късно през 1588 г. статуята била открита, тъй като излъчвала силно сияние. Оттогава тя е почитана като чудотворна и огромно множество поклонници се стичат всяка година в храма, за да се поклонят пред нея и да се помолят за изцеление.
През 1710 г. хърватският парламент взима решение да отпусне финансови средства за нов олтар на църквата и такъв е поставен пет години по-късно. През 1731 г. църквата е разширена и преосветена в чест на Св. Дева Мария, а през 1750 г. папа Бенедикт XIV включва Мария Бистрица в списъка на богородичните свети места като предоставя индулгенции на поклонниците, които я посещават.
Между 1879 и 1882 г. е изградена нова сграда за църквата в стил неоренесанс, а около нея са издигнати аркади. През 1923 г. църквата получава почетен статус на малка базилика от папа Пий XI.
На 3 октомври 1998 г. църквата е посетена от папа Йоан Павел II като той лично обявява хърватския архиепископ Алоизие Степинац за блажен.
Мария Бистрица се споменава за първи път в историческите извори през 1209 г. като владение на унгарския крал Андраш II. Първите сведения за изградената тук църква на Св. Петър и Павел датират от 1334 г. Едно местно предание разказва, че през 1545 г. свещеникът на селището скрил дървена статуя на Дева Мария с младенеца на тайно място в църквата, за да не попадне тя в ръцете на османците, но тайната за това къде точно е скривалището отнесъл в гроба. Четири десетилетия по-късно през 1588 г. статуята била открита, тъй като излъчвала силно сияние. Оттогава тя е почитана като чудотворна и огромно множество поклонници се стичат всяка година в храма, за да се поклонят пред нея и да се помолят за изцеление.
През 1710 г. хърватският парламент взима решение да отпусне финансови средства за нов олтар на църквата и такъв е поставен пет години по-късно. През 1731 г. църквата е разширена и преосветена в чест на Св. Дева Мария, а през 1750 г. папа Бенедикт XIV включва Мария Бистрица в списъка на богородичните свети места като предоставя индулгенции на поклонниците, които я посещават.
Между 1879 и 1882 г. е изградена нова сграда за църквата в стил неоренесанс, а около нея са издигнати аркади. През 1923 г. църквата получава почетен статус на малка базилика от папа Пий XI.
На 3 октомври 1998 г. църквата е посетена от папа Йоан Павел II като той лично обявява хърватския архиепископ Алоизие Степинац за блажен.
Карта - Мария Бистрица (Marija Bistrica)
Карта
Страна - Хърватия
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
HRK | Хърватска куна (Croatian kuna) | kn | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
SR | Сръбски език (Serbian language) |
HR | Хърватски език (Croatian language) |